Съвместим ли си с AEROZO?

Купувал си спортен вестник само за да видиш времевите разлики преди етапа на Тура.

Обграждал си планинските превали с химикалка още преди старта.

Наистина мислеше: „Днес може да има страничен вятър.”

Карал си се с баба си, защото искаше да гледа сапунка вместо Обиколката на Франция.

За теб юли означаваше рекламна каравана, телевизия, шум от хеликоптер, потискаща жега и дрямка пред равнинен етап преди финалния спринт.

Викал си „ПАДАНЕ ОТЗАД!!!” из целия къмпинг, докато никой не гледаше Тура.

Чакал си с часове край пътя в спускане за рекламен салам, рекламна шапка, три съмнителни подаръчета и да видиш пелотон, минаващ със 70 км/ч точно за 4 секунди.

Фактът, че Джордж Хинкапи изкачваше толкова бързо, колкото Улрих, тогава изобщо не те шокира.

За теб Тибо Пино е малко като Зидан с каска.

Гледаш документалния филм за Пино, както сестра ти гледа Титаник.

Гледането на Фрум, тичащ пеша по Ванту, остава исторически момент от модерния спорт.

Жалабер завинаги ще си остане легенда, атакуваща изправена на педалите.

Когато някой спомене жълто цвете, не мислиш за цветето, а направо за Силвен Шаванел.

За теб жълтата фланелка на Жулиан Алафилип през 2019 продължи точно три и половина емоционални века.

За теб Санди Касар беше истински състезател.

Опитвал си се да атакуваш в изкачване на паркинг, след като си гледал Виренк по телевизията.

Знаеш точно как е изглеждала телевизионната заставка на Тура от 2000-те.

Наистина вярваше, че маркови очила увеличават мощността.

Викал си „ХАЙДЕ, ПОЕМИ СМЯНАТА!!!” на телевизора.

Знаеш имена на планински превали преди някои столици.

Понякога гледаш велосипед, облегнат на стена, както други гледат произведение на изкуството.

Влизал си в завой с мисълта: „Внимание, спускане като Саволдели.”

Все още ти се струва нормално състезател да атакува на 70 км от финала при 38 градуса.

Карал си изправен по нанагорнище на къмпинг, за да бъдеш като Пантани.

Знаеш, че бидон, хвърлен от професионалист, струваше повече от трофей.

От февруари редовно търсиш в Google, сякаш интернет накрая ще ти даде отговора, който искаш да чуеш.

Проверявал си стартовия лист на непознато италианско състезание само за да видиш дали Погачар е записан.

Когато французин атакува на 82 км от финала, дълбоко в себе си знаеш, че ще го хванат… но пак вярваш.

Смяташ, че времево изпитание под дъжда автоматично е произведение на изкуството.

Пускал си спортен канал в 2 през нощта, за да прегледаш отново атаката на Контадор във Вербие.

Мислиш, че старите каски-наденица от 90-те имаха безкрайно повече харизма от някои днешни аеро каски във форма на супозитория.

Мислил си: „Тоя се готви”, като видиш състезател леко да отваря уста на превал.

Смяташ, че Париж-Рубе под слънце е непълна версия на Париж-Рубе.

Проверявал си времето за Ванту по-сериозно от времето за твоята почивка.

Знаеш завоите на Алп д'Юез наизуст… докато твоите Алпи бяха предимно зимна ваканция на някоя писта.

Умееш да разпознаваш истински катерач, фалшив катерач и колоездач за равнина, който „ограничава щетите”.

Искал си да аплодираш някого просто защото караше чисто изправен на педалите.

За теб мръсна жълта фланелка високо в планините остава един от най-красивите предмети в световния спорт.

Когато някой малко бързо се спуска по превал, автоматично се сещаш за спускането на Белоки към Гап.

Отхвърляш идеята, че дете трябва да чака да „порасне”, за да кара истинска машина.